Хората имат няколко основни
потребности: въздух, храна, вода, дрехи, подслон, принадлежност, интимност и
Wi-Fi. (ОК, последното е шега, наистина)
Независимо от моя опит да се
шегувам, това, което не е смешно, е, че имаме първични нужди. Може да ви
изненадам, но друга основна необходимост е нуждата да творим. Ние сме творчески същества и сме такива още от създаването си,
както се вижда от първите пещерни рисунки от преди повече от 40 000
години. Неусетно в този съвременен наш забързан живот забравихме, че
творенето е част от човешкия ни опит.
В много коментари напоследък
специалисти, социолози и педагози алармират, че децата ни трябва да са
по-креативни, за да са подготвени за работните места на 21-ви век. Думата
"творчество" се използва много, но никой не отделя време да я
дефинира. Платон често е мислил за творчеството и го описва като
"канал за вдъхновението". Добре, откъде можем да получим
вдъхновение в наши дни? От eBay? Както можете и сами да видите,
този нематериален и труден за дефиниране ресурс може много трудно да се
идентифицира, никога не е подхранвал ума и никога не е бил преподаван. Но ние
въпреки това разпознаваме креативността, когато я видим. И все пак
всеки е творец (в различна степен).
Творчеството е важната тайна
съставка за STEM (наука, технология,
инженерство и математика). То прави по-ефикасно STEM-образованието. Така
се добавя буквата А(от ART - изкуство) и вече говорим за STEAM(наука,
технология, инженерство, изкуство и математика). Може да е трудно за
някои учени и инженери да признаят важното място на изкуството,
креативността и творчеството в концепцията за STEM-образованието, но е факт, че
най-добрите от най-добрите са и най-креативни.
Как да направим нашите деца
по-креативни?
Изсиледователите са установили, че
играта е важна за продуктивността на човешката мисъл. Играта с идеи или
концепции също така подобрява процеса на учене. Трябва да насърчим играта
с концепции в училище, за да стимулираме креативността на учениците.(1)
Можем ли да преподаваме учебния
материал по един авангарден или неконвенциален начин? Можем ли да
предизвикаме у учениците асоциации със спорта, с някакво събитие или пък със
знаменитост и изучавания предмет? Нека да опитаме! Играта с
концепции и идеи осигурява много входни точки и много начини за ангажиране
вниманието на децата още в началото на учебния час, така че да го задържим до
постигане на търсената цел.
Креативността "разчупва леда"
и подпомага ученето
Наскоро преподавах предмета
"Химия" на ученици от профил "Изкуства". Можеше да се очаква един грандиозен провал, защото тези ученици са избягвали науката през
всичките си години до сега, но пък се нуждаят от този курс, за да се дипломират. Така
че аз трябваше да намеря начин да "разчупя леда" и да направя химията
по-приятна и забавна. Подходът ми беше да намерим общото между хората и
атомите, по какъв начин се държат едните и другите в определени
ситуации. Всеки смята себе си за експерт по човешките взаимоотношения,
така че защо да не го използвам, за да сравним познатото с
неизвестното? Дискутирахме какви връзки имат хората помежду си и го
сравнихме с това как атомите се свързват. Този антропоморфизиран или
метафоричен подход премахна страха от трудната и непозната материя на химията и го замени с любопитство и интерес. Подходът ми също така подпомогна
диалога и разбирането на изучавания учебен материал, и послужи като идиом
(използване на по-малко думи, за да се опише нещо). Метафорите са красиви
и полезни инструменти в ръцете на креативния преподавател.
Творчеството е изкуството на
метафората.
Метафорите създават връзка между
две различни идеи и са много полезни в учебния процес, защото позволяват да
бъде предадена научна информация чрез свързване на неизвестното с познатото.(2) А това е ключовият
елемент за креативност в науката. Метафорите са важни, защото
създават средство за търсене на отговори и понякога ни помагат да "излезем
от кутията" на придобитите модели на мислене и позволяват научни
открития.
Повечето учени няма да го
признаят, но метафорите са част от инструментариума им. Да, те използват научен
език - нищо необичайно. Учените казват "светлинни вълни",
"електрически ток" и "магнитно поле"(3) и това буквално никак не означава
"океан от светлина", "поток от електричество" или
"пасбище от магнити". Но така, използвайки тези фрази, можем да
създадем връзки между познати понятия и онова непознатото, което се опитваме да
проучим. Метафорите са начин на мислене. Те помагат за разбирането на нови
понятия.
Нютон откри, че небесните тела и Земята са свързани чрез гравитацията. Една падаща на
земята ябълка е била метафората за връзката между Земята и
Луната. Кеплер свързва работата на часовника с движението на
планетите. Бор визуализира атома като мини-слънчева
система. Метафорите могат да ни помогнат да надскочим мозъчните си
ограничения. Имаме нужда от паралели като: клетката е град, атомите са
билярдни топки, а ДНК са спирални стълби, за да можем да играем с учениците с
тези понятия, за да им дадем възможност за учене и за да могат да откриват
отговори, да създават концепциии и да генерират идеи.
Метафорите са чудесни инструменти
за преподаване и учене. Както казвам в
"Save Our Science" трябва
да създаваме учени на 21-ви век, които да умеят
да свързват несъчетаеми понятия. Тези учени трябва да са готови
да опитват много различни комбинации, преди да намерят правилния
отговор. Те трябва да се чувстват удобно с идеи и концепции, които могат
да разиграват по нови начини. Трябват ни умни и мислещи
творчески хора. Това е формулата за по-добро утре.
Бележки:
1 H. Poincare, in The
Creative Process: A Symposium, B. Ghiselin, Ed. (University of California
Press, Berkeley, CA, 1954)
2 A. I. Miller, in Metaphor
and Analogy in the Sciences, F. Hallyn, Ed. (Kluwer Academic Publishing,
London, 2000), pp. 147-164.
3G. Simon, in Metaphor and
Analogy in the Sciences, F. Hallyn, Ed. (Kluwer Academic Publishers,
London, 2000), pp. 71-82.
